Как нулевата плаваемост подводен кабел постига нулева плаваемост във вода?

Дизайнът на баланса на плаваемостта наподводен кабел с нулева плаваемостсе основава на точното съвпадение на плътността на материала и статиката на течността. Същността му е да установи система за динамичен баланс на масата и обема на многофазните композитни материали. Структурата наподводен кабел с нулева плаваемостПриема принципа на разпределение на градиентната плътност, образувайки концентрична топология на кръга с намаляваща плътност между слоя на ядрото на проводника, изолиращ среден слой и защитния втулка, така че обемният модул на всеки слой материал съответства на коефициента на компресия на морската вода. Основният слой използва композитни материали на метална основа, за да увеличи масата на обема на единицата, а външният слой въвежда структура на въздушната възглавница със затворени клетки чрез микропорести полимери, за да компенсира колебанието на плътността, причинена от промяната на налягането на дълбочината на водата чрез регулиране на коефициента на разширяване на обема.

Контролът на абсорбция на вода на материала е ключът към постигането на дългосрочна стабилност на плаваемостта наподводен кабел с нулева плаваемост. Защитният слой използва кръстосана омрежена полимерна мрежа, за да конструира ефект на молекулно сито, което позволява на водните молекули да дифундират свободно, но блокирайки проникването на изолатори, поддържайки междуфазното напрежение на вътрешните пори на газово-течността.

Термодинамичният компенсационен дизайн се постига чрез синергичния ефект на материалите за промяна на фазата и топлината на проводника Joule. Когато температурата на околната среда се колебае, материалът за промяна на фазата абсорбира или освобождава латентна топлина, за да балансира топлинното разширяване и ефекта на свиване на обема на материала. Магнитостриктивните елементи са вградени в защитния слой, който компенсира промените в стойката наподводен кабел с нулева плаваемостпричинени от нарушаването на геомагнитното поле през силата на Лоренц, като по този начин се поддържа стабилността на пространствената конфигурация.